Пълният текст на повестта е готов. Тук съм пуснал само два откъса от началото. Дори не са редактирани. Ако някой има желание да прочете цялата повест, нека ми пише.
***
Когато се прибрахме с момчетата обратно в селото, бях капнал от умора. Не от въртенето на педалите, не - та аз съм силен и неуморим! Просто бях насъбрал толкова много впечатления, че цялото лято нямаше да ми стигне да ги премислям и да ги въртя в главата си. Не бях чувал наоколо да живеят хора със странни имена, а определено Береника и Медок звучаха така. На всичкото отгоре новите ми приятели и се обличаха странно. Иначе, какво им е? И те като мен бяха със сини очи, русоляви, почернели от слънцето. Тя даже имаше няколко смешни лунички по носа. Като моите.
