Винаги, когато тръгвам към скали, се въоръжавам с фотокамера, бутилка вода и време. Не можеш да посетиш място на силата, без да го уважиш с подобаващо количество часове. Иначе то няма да ти отвърне, няма да се разкрие и, кой знае, никога повече няма да пожелае да те приеме. А това не бих си го простил, все пак името ми означава точно това - скала.

Така се отправих и към Зайчи връх край Кабиле. Следите на древните са навсякъде тук. Подминавам римския и гръцкия пласт, които пазят безброй свидетелства за своите времена в подножието на хълма. Мен ме интересува не чуждото влияние, а белезите на онези, които далеч преди чуждите влияния са живели тук. Тракиец съм и в душата, и в гените си. Понякога тези гени проговарят, преодолявайки всички бариери на съзнанието и ми дават малки порции знание, което не е писано в никакви дебели книги, нито в учебниците, нито в трудовете на маститите специалисти по древна история. Знание, което винаги е било тук и само е чакало да отворя сетивата си за него. Все повече се убеждавам, че древните ми предци много по-лесно от мен са получавали това знание. Умовете им не са били толкова здръстени с урбанизационен шум, колкото е моят. И все пак съм признателен на природните сили, че благодарение на гените успявам да отварям каналите на сетивата си и да разчитам сигналите на древната тракийска земя. С нея говорим на един език. 

Споделям снимки от мястото. Знам, че те могат да разкрият само нищожна част от неговата мощ. Но все пак е нещо.

Изглед към Ормана

Руините на древно Кабиле в подножието на хълма

Римско влияние

Тракия и Балкана

Тракийски поля

Не знам точното име на този камък. Някои го наричат Змийската глава, други Костенурката. Разказаха ми, че имало такъв. Усетих го още преди да го зърна. Когато наближих мястото, усетих как едно схващане, което влачех от две седмици във врат си, бързо започва да отшумява. Тогава се огледах и го видях. Седях около 10 минути върху него. Схващнето напълно отшумя. Казват, че това бил камък на желанията - сядаш на него, пожелаваш си нещо и оставаш няколко минути, мислейки за желанието си. Не го направих. Желанието ми се бе сбъднало преди да го формулирам - тялото ми се бе освободило от досадното схващане.

Геоложката структура на камъните на светилището е много красива.

Орлова глава. Игра на сенките.

Гледка от Зайчи връх към Ормана, Тракия и Бакаджиците. Бакаджиците са последният масив от геоструктурата на Средна гора. Там също има места на силата. Едно от тях е Орлово гнездо. Разказвал съм за него също в снимки.

 

Природата е изваяла смайващо красиви рисунки по камъка.

Светилището на върха има два набиващи се на очи лъча, ориентирани по посоките Север-Юг и Изток-Запад. Жлебът на снимката показва откъде се появява Слънцето при изгрева си на пролетното равноденствие. Нагласих така камерата, че лещите и да оцветят жлеба в маджента.

При изгрева си на 21 март Слънцето осветява първо този сектор. Тук е изображението на Кибела. Всъщност това е най-древното светилище на богинята.

Дупки, улеи, вдлъбнатини.

Съвременно скално изкуство - I

Съвременно скално изкуство - II

Съвременно скално изкуство - III

Лъчът Север-Юг

Кой медитира там?

Навсякъде в скалата са издялани места за сядане и медитация. Всички гледат на изток.

Залязващото Слънце оцветява скалите в медни тонове

Легенче на древен светилник, тракийска могила и... автомагистрала "Тракия"

Маслен светилник. Легенчето се пълни с масло и се запалва.

Крилат посетител на светилището

Иван, разположен в уютната ниша за медитация

Кирил гледа колко дълбока е пропастта пред краката му

Есен над Тракия - I

Есен над Тракия - II

Есен над Тракия - III

Форми

Краят на Южния лъч

Довиждане, Тракия! Ще се видим отново!

Уморено Слънце

Ще дойда отново тук. Когато мястото ме повика.