Blog

Спомен за моето училище

По улицата се зададоха двама души. Веднага разпознах Атанас Железчев. Беше заместник-председател на 37. Народно събрание. Сигурно от цяла вечност не беше минавал покрай родната ми къща във Воденичане. Погледна ме, поспря се и ме попита:

- Ти какъв се падаш на Вичо?

- Син съм му – усмихнах се аз.

Отидох да отворя портата и се здрависах с него.

- Това е зет ми. Развеждам го из селото, не е идвал насам и всичко му е ново – каза бившият народен представител.

Към нас се присъедини и баща ми. Побъбрихме малко и след това тъст и зет продължиха по пътя си в слънчевия пролетен следобед.

И аз не бях се прибирал в родното село още от Коледа. А вече е май. Първи. Преди много време всяка година в първите дни на май Воденичане се пълнеше с хора. Гости от цял окръг, от всички краища на страната, че даже и от чужбина идваха на сбор. Във всяка къща се посрещаха и се изпращаха гости, гости, гости... Сергии, стрелбища и въртележки с кончета окупираха площада, а ароматът на захарен памук и пуканки се носеше над веселата глъчка. Роднини и приятели, които не се бяха виждали по цяла година, вдигаха наздравици, подвикваха си едни други от хорото, което се виеше пред читалището, а когато веселият панаир свършваше, прегръщаха се и си пожелаваха всичко най-хубаво до следващата година.

След това, някъде през 80-те години, всичко секна изведнъж. Селските панаири се оказаха не по вкуса на Партията. Някак си не възпитаваха любов към социалистическия труд и тихо, тихо, бяха отменени.

Сега, толкова години по-късно, новият кмет на селото – Милен Ангелов, е решил да събуди родолюбивия дух на пръснатите не само из цялата страна, но и далеч зад пределите и воденичанци. На всичкото отгоре празникът тази година съвпада с Великден – възможност много от родените тук да откраднат няколко дни повече и да се върнат в родния край.

Така направих и аз. И докато в София вали и облаци се въсят по небето, тук е грейнало едно ослепително слънце, светнало е едно наситено синьо небе, чак дъх да ти зайде! Пролет е! Градините по дворовете преливат от цветя, вятърът разнася омайни аромати, а в село прииждат отдавна изгубилите се по далечни земи негови деца.

Програмата за празника е наситена със събития – и конни надбягвания, и футболна среща между стари и млади, и официално откриване на паметна плоча на загиналите във войните воденичанци, и веселба с народния певец Деян Митев на площада, и изложба приложно изкуство „Спомен за моето училище“.

Тази изложба се превърна в най-притегателното събитие на празника. С огромен мерак и хъс Йордан Дамянов – дългогодишен учител през 70-те и 80-те години в селото събра експонати, направи и систематизира снимки, медали, пана, архивни документи... Още в края на миналото лято се видях с него и той ми разказа за идеята си. Запазил е в личния си архив листа от контролни работи по техническо чертане, изобразително изкуство, албуми, рисунки. В многократните си обходи из селото той успя да събере запазени пирографии, линогравюри, изделия от дърво, пана интарзия, лични албуми по изобразително изкуство, снимки. Дамянов беше от онези учители, които кипяха в желанието си да възпитат вкус към красивото, жажда за знания и стремеж към физически здраво тяло. И не защото в онова време се казваше „Здрав дух в здраво тяло“, а просто защото той гореше в любовта си към професията и успяваше да предаде малки частици от този пламък на всеки свой ученик. Това, което сега мога да нарека мое професионално и лично амплоа, в голяма степен се дължи именно на този пламък, който не престава да гори в мен толкова години по-късно.

Част от изложбата е посветена на невероятните дървени пластики на Йордан Панайотов, също родом от Воденичане. Йордан сега е преподавател в НХА – София, има голям брой самостоятелни изложби и участия както в България, така и в чужбина. Той също бе сред гостите на празника. Тук бяха още кметът на Стралджа Атанас Киров, народният представител Иван Чолаков, кметът на община Ямбол Георги Славов, бивши учители и възпитаници на училище „Васил Левски“. А портретът на Апостола, заел едно от централните места в изложбата, бе дарен от куратора Йордан Дамянов на кметството. Портретът е уникален не само с красотата си, но и с техниката на изработка – интарзия. Самият аз бях кръжочник по интарзия в онова време. Помня уникалното изживяване и сега – как от малките фино изрязани от разноцветен фурнир детайли постепенно започва да се появява цялата картина на паното. Бавно, търпеливо, с много старание и постоянство накрая се появява нещо уникално. И знаейки, че лично си участвал във всичко това, усещаш как се изпълват гърдите ти не само със задоволство, но и със заслужена гордост. Ето, на това ни научи и учителят Дамянов, и останалите отдадени на професията негови колеги, сред които и моята майка! А част от експонатите в изложбата са изработени от самия мен и от сестра ми. Тя, уви, отдавна напусна света, в който живеем, но съм сигурен, че по някакъв начин също е видяла изложението, което събра отдавнашни учители и съученици след толкова време.

Георги Пенев, също воденичанец, в прилив на възторг и признание, изпълни кратка ария от операта „Палячи“ на Руджеро Леонкавало. В очите на мнозина посетители виждам как проблясват издайнически сълзи. Отдавна забравени случки и събития оживяват пред мълчаливите експонати. Хора, които с години не са се виждали и са изгубили всякакъв контакт помежду си, с изненада установяват, че времето е оставило отпечатъка си по лицата и телата им. Прегръдки, целувки и развълнувани гласове.

Дълго говорим с бившия ми учител. Той набелязва щрихите на следващата идея, по реализацията на която започва да работи още отсега. Пита ме за мнение, препоръки, идеи.

В късния следобед, препълнен с емоции и бликащи спомени, яхвам автомобила и запрашвам по пътищата и полята в околността. Снимам като обезумял пролетните тракийски простори. Опитвам се да открадна малки прашинки от тази натежала от красота земя, за да ги пренеса със себе си само ден след това по обратния път към София.

 022

021

023

020

На горния ред в средата - майка ми Господинка Маринова

024

011

"Орфей" - рисунка на сестра ми Галина Вичева Пенкова от далечната 1976 г.

010

Натюрморт и линогравюра - дело на сестра ми. 1976 г.

002

Петър Койчев - републикански шампион по борба 1983 - 1984 г.

003

Милен Ангелов - 1 място на републиканското първенство по борба през 1996 г.

 004

Мима Марчева - бронзов медал от Европейското първенство в Манчестър

005

Румяна Кръстева - републикански шампион по спортна стрелба

006

007

008

009

012

013

Масички. Интарзия.

014

Изворът на Белоногата. Интарзия.

015

Интарзия.

001

Дървена пластика - Йордан Панайотов

025

Дървена пластика - Йордан Панайотов

016

Дървени пластики - Йордан Панайотов

017

Дървени пластики - Йордан Панайотов

018

Дървена пластика - Йордан Панайотов

019

Патронът на училището във Воденичане

050

Тракия

051

052

053

054

055

056

057

059

058

Hello, it is me :)

Penk 03

Have an idea?

Tell me what's in
your mind and just contact me.
For our first contact I need
a short brief - what is your
idea about, what/who is your
target, what raw material
do you have already.

STATUS: CURRENTLY
NOT
AVAILABLE

+359 (0) 899 07 51 53

pp @ penkdesign . com

© 2002 - 2017 Penk Design. All Rights Reserved. Designed By Penko Penkov
...

Search